Благодаря на тези страсти, дето бяха толкова нелепи, те ни показаха, че човешкото същество може да повярва във всякаква, повтарям, във всякаква идея и страстно да се придържа към нея."
"Закуска за шампиони"
К. Вонегът
К. Вонегът
*
Един ден Девятката (странен персонаж от моя живот, кльощав, донякъде побъркан, не много висок субект, за който "Тъй рече Заратустра" беше закон от първа необходимост, на който благодаря! за присъствието, книгите и великата мисъл "Сега пък да не вземете да си повярвате!"), докато падаше от поредния стол, каза:
Един ден Девятката (странен персонаж от моя живот, кльощав, донякъде побъркан, не много висок субект, за който "Тъй рече Заратустра" беше закон от първа необходимост, на който благодаря! за присъствието, книгите и великата мисъл "Сега пък да не вземете да си повярвате!"), докато падаше от поредния стол, каза:
"Държавата!, а Ние ли, бе деца! Ние сме кралете и кралиците, императорите и императриците. Ролята на ония бухали с големите задници е не да печелят на наш гръб и да им растат задниците, не е здравословно, не за друго, а да ни правят маанета и да вършат онова, което искаме от тях. Нашата роля е да знаем какво искаме. "
Само че в името на широчината на задниците им, която трябва да се поддържа, нали разбирате?, ние категорично отказахме да си носим короните, предполагам, защото тежат.
Така... нека и аз най-сетне да започна от някъде...
"20 и кусур години" сме в криза.
За "20 и кусур години" стандартът на живот на нормалното българско народонаселение пада главоломно. И моля, без статистически изказвания от рода на : "преди двайсет години нямахме интернет, мобилни телефони и климатици, а сега...", че ме хваща сарказма за гушата.
За "20 и кусур години" новите стари тиранични страсти така са ни хванали в клопката на балканския непукизъм, че израснаха от нищото чудеса, като чалгията и т.н. политика по нашенски. Все гадости, на чиито гроб ми се иска да поднасям нарциси.
За "20 и кусур години" се разви атеросклеротичното ни разбиране за демокрация, отбележете, като режим. Според Уики "Демокрацията е принцип на взимане на решения, при който се зачитат равни права на всички личности". Такова животно, като демократичен режим, Ей Богу!, НЯМА.
За "20 и кусур години" създадохме, заедно, НИЕ!, нещото, в което живеем и в което дълбоко НЕ вярвам, че има нещо нормално.
Сега, за онзи, който не е доразбрал, или просто не е живял тук :
- Ние не живеем в демократична държава, т.к. няма равни права за всички личности.
- Ние живеем в една тоталитарна държава, т.к. "властта е напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и контролира всички аспекти от политическия, социалния и интелектуалния живот".
Това, че имаме конституционното право да се бунтуваме, протестираме и прочее, не променя фактите, т.к. положението е по типа "Пей си, Пенке ле, кой ли те слуша". Това, че имаме правото да избираме, не означава, че имаме КОГО/КАКВО да изберем. Това, че имаме фиктивно деление на властите, също нищо не значи. Всъщност, всички сме наясно, че живеем в злокобен мутант на държава и че единственият реален начин да се измъкнем е като си "оберем крушите" оттук.
Що се отнася до конструктивните решения. Истината е, че конструктивен е само растежа на задниците на т.н. ни "Елит" и вместо да им спретнем конструктивна диета, ние им предлагаме липосукция.
Идеализмът, простете, ми дойде до гуша. Време си е да знаем какво искаме и да спрем да вярваме в безумни идеи, не че не можем, НО, мен ако питат, ни мързи (и мен, в частност).
Само че в името на широчината на задниците им, която трябва да се поддържа, нали разбирате?, ние категорично отказахме да си носим короните, предполагам, защото тежат.
Така... нека и аз най-сетне да започна от някъде...
"20 и кусур години" сме в криза.
За "20 и кусур години" стандартът на живот на нормалното българско народонаселение пада главоломно. И моля, без статистически изказвания от рода на : "преди двайсет години нямахме интернет, мобилни телефони и климатици, а сега...", че ме хваща сарказма за гушата.
За "20 и кусур години" новите стари тиранични страсти така са ни хванали в клопката на балканския непукизъм, че израснаха от нищото чудеса, като чалгията и т.н. политика по нашенски. Все гадости, на чиито гроб ми се иска да поднасям нарциси.
За "20 и кусур години" се разви атеросклеротичното ни разбиране за демокрация, отбележете, като режим. Според Уики "Демокрацията е принцип на взимане на решения, при който се зачитат равни права на всички личности". Такова животно, като демократичен режим, Ей Богу!, НЯМА.
За "20 и кусур години" създадохме, заедно, НИЕ!, нещото, в което живеем и в което дълбоко НЕ вярвам, че има нещо нормално.
Сега, за онзи, който не е доразбрал, или просто не е живял тук :
- Ние не живеем в демократична държава, т.к. няма равни права за всички личности.
- Ние живеем в една тоталитарна държава, т.к. "властта е напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и контролира всички аспекти от политическия, социалния и интелектуалния живот".
Това, че имаме конституционното право да се бунтуваме, протестираме и прочее, не променя фактите, т.к. положението е по типа "Пей си, Пенке ле, кой ли те слуша". Това, че имаме правото да избираме, не означава, че имаме КОГО/КАКВО да изберем. Това, че имаме фиктивно деление на властите, също нищо не значи. Всъщност, всички сме наясно, че живеем в злокобен мутант на държава и че единственият реален начин да се измъкнем е като си "оберем крушите" оттук.
Що се отнася до конструктивните решения. Истината е, че конструктивен е само растежа на задниците на т.н. ни "Елит" и вместо да им спретнем конструктивна диета, ние им предлагаме липосукция.
Идеализмът, простете, ми дойде до гуша. Време си е да знаем какво искаме и да спрем да вярваме в безумни идеи, не че не можем, НО, мен ако питат, ни мързи (и мен, в частност).
До гуша ми дойде розовото бъдеще, айде сега 40 години чакахме светлата зора на комунизма, 20 години и кусур прехода на димукрацията, айде време й е да поизгрее малко, все пак, хора сме...
Трябва просто да си изядем закуската сутринта (за глас, не за друго) и да се научим не само да вярваме, не само да знаем какво искаме, а да го кажем!
Е, вие сега, да не вземете да си повярвате!
Трябва просто да си изядем закуската сутринта (за глас, не за друго) и да се научим не само да вярваме, не само да знаем какво искаме, а да го кажем!
Е, вие сега, да не вземете да си повярвате!
1 коментар:
Не, не съм съгласна, че нещо истинско може да се постигне с революция на военно ниво. Промяната трябва да започне от нас самите, от собствената ни вяра, от начина ни на мислене, НИЕ не сме жертви, поставени в това време и пространство, а НИЕ го градим, тухла по тухла и секунда по секунда. Да, миналото определя настоящето, но настоящето е миналото на бъдещето.
... комунизма, изглежда ми зловещо стискане на свободата в клещите на голямата кула, родово е, много от умния елит и невинните хора са били избити и ограбени (най-вече духовно), вкл и части от моя род, но не се чувствам репресирана или унижена от миналото, напротив, всяка грешка се заплаща, но веднъж заплатена цената й се вдига двойно, стига да я проумееш и да се научиш да вървиш напред. Но уви, ние сме все още в паяжината на злобата и отмъщението, на кошмарите и страховете, а със страх как/в какво да вярваме и мислим, как/какво да кажем... "Нови тухли ни трябват"
Не вярвам в другата част на бариерата, няма бариери, т.е. има, но не са външни, а вътрешни.
Много дълбоко ми иска да вярвам, че се променяме, не към по-добро непременно, а към по-бъдещо, най-сетне да спрем да се чувстваме жертви на времето и пространството си и да тръгнем напред...
Публикуване на коментар