Бабинден

Час 1:30 през нощта. Празник. Реаномобилът - на катастрофа, поредната по типа: били се били били, пили и...
Обаждат се по спешност за родилка в село М.
Тръгваме със старата Уазка - аз и шофьора.
Навън - студ, виелица.
Път, като път, за селото - няма. Минаваме през Гората - огромни стари дървета, чиито клони се чупят на леда и снега, падат гравитационно, вият вълци...
Касетофонът надвиква виелицата, пищи "Луната спи"...
Пред фаровете изскача елен, шофьорът завива рязко и "заспиваме" в пряспа...
Телефоните нямат обхват.
Радиото не работи.
По-сами сме от луната...
Пращаме няколко горещи привета на роднините на елена, скачаме от Уазката и почваме да ринем сняг с ръце. След около половин час се измъкваме някак, палим по цигара и потегляме нагоре през гората. А тя няма край...
***
След около 2 часа и половина се озоваваме в селото, премръзнали до безобразие, минаваме мостчето над някогашната рекичка, малко надолу, завиваме и... пред къщата, по-скоро копторчето от две стаи. Чуват се викове, лаят кучета, печката дими, а през дима на едно легло се гърчи момиченце на видима възраст около 10 години.
Питам:
- Къде ви е родилката?
Сочат ми леглото. Изтръпвам!
- Как се казваш?
- Айше (скимти).
- Добре, Айше, на колко години си?
Някаква жена (впоследствие разбрах, че е "свекървата") отговаря:
- На 16 е!
(Побеснявам.)
- На 16 ще стане, като му дойде времето, аз питам сега на колко години си?
- На 11. (скимтене)
- Откога имаш болки?
(Мълчи)
- Кажи, бе!
- От вчера. (Питам се, къде ли са спали досега?)
- Това първо ли й е?
- Да.
- Доктор гледал ли те е досега?
(Мълчание)
- Последен мензес?
(Не знае какво е.)
- Кръв кога ти тече последно?
- Сега!
Ситуацията постепено се избистря. Коремът- остър. Разкритие има. Матката блъска напразно към детския таз. Абсурд да роди по нормалния начин, тазът е тесен, прекалено, неоформен.
Обхваща ме паника. Ако бебето слезе в таза - свършено е! - и майката, и детето са мъртви.
Ако не слезе - руптура на матката, ерго - същото.
Секцио, в тези условия... аз... - безумие...
Иде ми да вия от злоба, дяволите да ги вземат, кого са чакали досега - два дена!
В чантата имам утеролитици, слагам ги венозно и почвам да се моля на всички богове и богини, за които се сещам, за Айшето. На глас:
- Качваме я на линейката, трябва, за болница е!
Свекървата:
- Не може, докторе. - (реве). Ще ми осъдят момчето, тя тая сама дойде у нас, курвата....
Не я слушам. Не ми пука за нейното момче. Спомням си Хемингуей. Нареждам:
- Айшето се качва с мен в линейката, точка!
С шофьора я пренасяме на носилката, през буря от сополи, сълзи, заплахи, крясъци, сядам до нея, потегляме.
***
Моята малка героиня оцеля по пътя. След секциото - също. Роди момиченце - две и двеста, кръсти го Уазка, на линейката, която й спаси живота.