"Mola hydatidosa (гроздовидна бременност) - заболяване, при което настъпва хидропично набъбване на стромата на хорионните въси, придружено с хиперплазия, с или без атипизъм на трофобластния епител..." (из "Клинична патология")
"Истинските въпроси остават отворени!"
И така...
Легнали двама души да правят дете...
Сперматозоидът достигнал яйцеклетката и ла - ла-ла...
Последвала нидация...
И всичко било ОК до мига, в който една малка грешка довела до лавина от грешки...
Дядо Мраз и щъркелите не били чак толкова зли, за да убият един от нашите герои, но пък им подарили нещо различно от първоначалната поръчка.
Тя искала момиченце.
Той - момченце. (Може и в обратен ред)...
Но "грешката" довела до mola hydatidosa - "нищо", прилично на грозде, което си растяло ли растяло и чакало някой с ехограф да се усети за цялостната картинка. Оня с ехографа си потвърдил диагнозата поетапно и дошло времето да им каже "истината в очите"...
И всичко завършило с псевдо happyend, без сериозни поражения за нашата двойка.
***
А сега да се върнем към онази микроскопична клетка, на чиито нежни плещи прехвърлихме цялата вина за случката от по-горе.
Причината за нейната мутация е фактор Х - неизвестен.
Да речем, че тук влиза в съображение ефекта на снежния човек, т.е. не един конкретен фактор, а поредица от фактори (които сами по себе си не водят до нищо) са довели до промяна в клетъчната среда като цяло.
Явно е, че можем да разглеждаме клетката и средата, като една сложна отворена система. Всяка средова промяна ще води до адаптация на клетката към нея, ерго до промяна в клетката и обратно. Дам, малката клетка има системи за репарация (на светло, на тъмно), но тук се случва така, че те не проработват адекватно. Последва натрупване на множество "грешки", не съвсем бавно и не съвсем последователно. Лошата клетка се дели на много нови лоши клетки, дори й ако конкретната съвкупност от фактори на средата, довела до първата "грешка" изчезне - ефект на лавината.
***
"Защо маймуните не раждат хора?"
(Въпрос на едно 8-годишно приятелче - Ивко)
Ако вземем късче ДНК, кодиращо определен протеин А, и го свържем с вектор - плазмид или фаг и така го "пренесем" (инжектираме) в бактериална клетка (напр. E.coli), то нашият бактерий ще започне да синтезира протеин А, той ще се дели и дели, създавайки съвсем нов тип бактерии, различен от първоначалната. По тази проста схема проработва генното инжинерство. И отбележете, ние по принцип ОЧАКВАМЕ какво ще получим, т.к. знаем какво сме заложили като мутация. (оставям бял лист)
...
Ефектът на снежния човек важи не само за клетката, а за вида като цяло. Под други названия той е валиден и на по-високи нива, ако щете трансгалактически.
...
Без грам фантазия: Ние сме тумори на планетата Земя, въпреки че тя самата ни е създала, при това не само ние, а всичко живо, което я населява.
За разлика от генното инжинерство, в природата мутациите се смята, че имат относително "случаен" характер. Те се случват в системата организъм - среда. Следователно мутациите в организмите водят до промяна в самата среда и излиза, че те самите никак не са случайни...
Защо маймуните не раждат хора?
Без конкретиката на условията на средата, необходими за това, маймуните не биха могли да родят "хора".
НО дори в конкретните условия на средата, ако се върнем назад и оставим маймуните de novo да създават човешкия род, те най-вероятно не биха се справили със задачата, т.к. вероятността да се случат същите "случайни" събития клони към нула. (оставям празен тефтер"?")....
***
Ние сме тумори на планетата Земя... при това не само ние, а всичко живо, което я населява... (Стоп!)
Що е живо?
Дефиниции - много и всяка от тях объркваща и объркана.
Защо?
- Нака сме честни, ние приемаме за живо нещо с определени качества, които предварително постулираме като качества на живото.
- Ние си въобразяваме, че живото е живо.
- Ние илюзорно смятаме, че сме живи...
Ами ако кажа, че сме неживи, или от хуманизъм обявя, че неживото е живо? И си повярвам!
Манджа с грозде...
- Корекция на цялата действителност, на която са ме учили да вярвам.
- Корекция на цялото ми разбиране за живота, като такъв и т.н.
А ако все повече "хора" ми повярват?
Картинката донякъде прилича на Оня с ехографа :)
При това проблемът не е само на ниво психология. Това е един от основните "отворени въпроси".
- Кое е живо?
- Кое бихме могли да възприемем НА ТОЗИ ЕТАП за живо? А на следващия?
* Бихме ли могли ние самите да създаваме "живот" от неживота? Този живот би ли променил нас самите? Къде са границите, има ли такива? Ние от коя страна на бариерата сме? Ако имаме шанс да се върнем назад към "миналото", то бихме ли били същите? Ако имаме шанс да се срещнем с "извънземни" (предпочитам други форми на живот) , то бихме ли могли да ги регистрираме като живот, или ще предпочетем да си стоим под собствения похлупак? Самата Вселена жива ли е? - имайте предвид, че тя "може би" се "размножава"... Въобще, имат ли смисъл понятията живо/неживо, или са просто двете страни на монетата? А има ли смисъл всичко това, извън НАС?
...........................................
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
22 коментара:
Развиваш същата тема на друго ниво на спиралата.
Хъм... просто насам ме поведе пътя...
Не пращиш от хуманизъм.
Пешо
Анре Бретон
Предпочитам живота
Предпочитам живота пред тези безплътни призми
Дори ако цветовете пред тях изглеждат по –чисти
Предпочитам живота пред този вечно облачен час
Пред тези жълти презрели камъни
Пред сърцето с кран
Пред тази шушнеща локва
И пред този бял плат който пее във въздуха
И в земята
Пред този брачен съюз който свързва моето чело с челото на абсолютната суетност
Предпочитам живота
Предпочитам живота с неговите съзъклятнически чаршафи
С белези от неговите бягства
Предпочитам живота с тези резки върху гроба ми
Живото присъствие самото присъствие
Когато гласът казва тук ли си, а друг отговаря Тук ли си
Уви не съм тука
И все пак даже когато неволно помагаме
На това което убиваме
Предпочитам живота предпочитам живота Почтеното
Детство
Корделата която излиза от устата на факира
Прилича на пистата на света
Какво че слънцето е само останка от древното крушение
Стига тялото на жената да е като него
Така си мислиш наблюдавайки траекторията му
По цялата й дължина
Или затваряйки очи пред прелестната буря
Носеща името на твоята ръка
Предпочитам живота
Предпочитам живота с чакалните му
Макар да знам че те няма никога да ме приемат
Предпочитам живота пред тези минерални бани
Където ти прислужват хора с метални колиета
Предпочитам живота неприятен и дълъг
Когато книгите ще бъдат затворени тука по твърдите
рафтове
Когато там ще е по-добре от най-доброто и когато
Ще има свобода о да
Предпочитам живота
Предпочитам живота като дъното на презрение
Като противоотрова на това съвършенство което тя
предизвиква
И от което се плаши
Животът грим на господа
Животът като още неподпечатан паспорт
Малко градче като понт – а – Мусон
С една реч предпочитам живота. 1923
Абе, случайно съм тук, ма нищо не разбрах.
И съм зи забравил паролата
Ako ми кажеш какво очакваш да разбереш може и да мога да ти помогна с очакванията...
Скъпа, тенкс, ма много ти тенкс за Бретон и за цялата школа сюрреалисти, за която ме "светна" навремето, за значението на 21.12 и числата на вечното зарче от таблата, тапата и геобарата. От мен за теб - Превер:
Слънчева баня
Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.
Paris at night
Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.
........
Спомням си школата, Натали (ти си, нали?)... и много често ми липсва, прекалено често, вдетинявам се, парашутите също ми липсват... Гришата си замина за Норвегия и конец на летенето, безумните дни с пътуването наникъде, с катастрофите по презумпция и кофеенето на старите места, малее звуча като баба си, не ми обръщай внимание. Иначе, добре дошла на фронтовата линия, щоуто продължава ;)!
Ехооо, дълбоките води, кака ви Си е на линия. Мили, кога ще си говорим за живота? Вие двете сте го ударили поетично, а разни хора ви питат кво ви става - изкукват, , но то е норма поколенческа и поведенческа. В рецитала:
Suicide
Това е снимка от 42-а, Ню Йорк, не помня
номера на улицата, на преден план
е кафенето на хотела, отвън на тротоара
три кръгли маси, на четвъртата
пред чашите с кафе спокойно пушат
единствените двама посетители,
наоколо е пусто,
и ако вдигнат поглед в този миг,
ще видят там
(за нас това е центърът на снимката)
между деветия и осмия етаж,
като муха, като дефект на фотографията
жена,
която
пада.
Според историята фотографът,
стажант в “Byffalo Courier Express”
бил там, за да снима
ленив септември в Ню Йорк, пуста улица
и да я кръсти „2 следобед” или „Скука”.
Но ето как нещата се променят,
заглавието става друго,
жената влиза в кадър – звезден миг
без никакво значение за нея
и все пак тя е жива
на фотографията
между деветия и осмия етаж,
страхът е в тялото, викът е в гърлото,
роклята е здрава и това
усилва ужаса.
Дори петната от кафе по тротоара
са още в чашите
Псссс Приятно ми е. Кефя се!
Ако тази любов продължи още толкова,
че да стигнем до края на всяко отнемане,
може би ще си върнем най-нежните демони,
дето пазят кръвта от житейски упойки.
А земята превърта не една обиколка,
вечерта се катери по телата ни стръмно.
Прокълни ме сега! и прости ми до съмване...
Ако този живот продължи още толкова...
......
Говорим си за живота,нима?
По леглата момичета, обичам ви......
Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.
Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.
Статията ми хареса, накара ме да се замисля над това, кое разбирам под живо, провокира. Поздравления за авторката.
Влад
Хора, нека бъда честна, не искам поздравления, искам провокации, искам игра, искам някой да играе срещу мен. В общи линии това дотук са глупости, моля моля, така си обещах, когато наистина съм готова може и да напиша наистина нещо, което да не се включва в графата "за боклука", но едва ли точно тук. Интересуват ме нови идеи, нови мнения, това е само закачка, игра...
Нарочно вкарах генното инжинерство, а дано някой се хване на въдицата, но не и не.
Да си кажа поне мнението по въпроса - аз съм ЗА!
1. Колкото и да си мислим, че това би вкарало пътя ни в релси и нищо ново няма да се случи постфактум, това е грешка - случайните мутации, които биха довели до нови стъпала в еволюцията ще си останат случващи се и ние дори няма да разберем за това, а може и да ускорим процеса. Но е факт, че природата определя...
2. Относно прираста на населението - той ни най-малко няма тенденция да спре, да се забави - да, но да спре - не, така пирамидално в скоро време ще се изправим пред световна "гладна криза", като 80% от населението ще си остане в страните от третия свят... Тогава какъв изход имаме, освен генно модифицираната храна.Да си правим колонии на Марс, ли?
3. Генното инжинерство е спасение от много болести, така ще се намалят бюджетите за здраве в повечето страни. О, да, някой ще каже, че с това блокирам точка 2, т.е. че това ще доведе до бум в прираста, да ама не.
4,5,6...n
Нека си кажем с прости думи, повечето от нас се страхуват дори да говорят по въпроса. Но така ни е било страх да проумеем, че земята е кръгла, страх ни е било винаги пред всичко ново...
О, да, то може да се използва за военни цели, но какво ли не може :), а и вече се използва така или иначе...
Цялата вакханалия, която си описала, в частта с мола - та ме препраща към романа на Т.Димова - "Майките". Това ли са децата за нас - едни тумори, които могат да се премахнат? Това ли сме ние за нея земята - едни тумори, които може да унищожи сама? Или ние не сме от тях Как Сийке? Провокираш!
:)Не се бях замисляла за тази връзка, благодаря ВИ! Може би сте прав/а анонимни/а, тази книга е дълбоко запечатана в съзнанието ми, ужасът, с който съм я чела и ужасът в осъзнаването на собствената ми майка, на затворът, в който се превръща. Тя ме накара да се замисля, дали аз няма да съм "същата", ужасната, отегчената, дали няма да пречупя крилата на собствените си деца, дали пък няма да ги превърна в тумори на себе си, дали ще ги оставя свободни? Някак си искрено се надявам да не приличам на майката на Деян и Бояна..., да не съм от "тях"... но то времето ще покаже...
А ето го монологът на учителката, преди да я убият:
не трябва да ме имате задълго (...), така ще свикнете с мен и няма да можете да оставате сами, а всеки е сам, съвсем сам...
ако продължа да бъда с вас, ще станете инвалиди, няма да изпитате болката и цялата изоставеност, острието, което пробожда сърцето на всеки, няма да стигне до вас...
Докъде могат да стигнат асоциациите, до отричане на всичкото, или до безкрайност. "Това горе", каквото и да е то, е доста разпокъсано, но ме кара да си задавам въпроси. Лошото е, че трябва да ползвам google, за да го схвана. Много наука, бе госпожа, можеше и по-простичко да го подкараш (шегувка).
А коментарите просто ме забиха, зъбих им се, но накрая се примирих, сега гледам през крив макарон :)
Пъффф, не съм достатъчно интелигентна, за да го направя по - просто :), пробвайте вие...
Аз лично съм леко песимистично настроен относно бърникането в собствения генетичен материал, изменянето на функциите, продължителността на живота, метаболизма и т.н. Не ми звучи никак сюрреалистично, дори напротив. Прекалено е обикновено. Някак естествено продължение на бясната задъхваща се научна революция. Това ли е, което се очаква да стане през 2012 г.? Не съм съгласен - хората трябва първо да се променят качествено, а после количествено, колкото и да е голямо това количество.
Помня разказът от "Складът на световете" - "Оръжието". Страдащия от забавено развитие син на учения, когото гостът беше дошъл да моли да не довършва проекта си и да не изобретява новата технология, заради ужасните военни приложения, които биха могли да възникнат на теория. Докторът му отказа категорично и понечи да го изгони, но непознатия се беше заиграл с момчето, говореше си с него и му подари нещо докато таткото беше излязъл за секунда в коридора. Когато гостенинът благодари и си замина, ученият вияд, че синът му държи пистолет. Глътна си езика и съвсем бавно и спокойно, внимавайки, без да прави резки движения, го взе. Не стига че пистолет, ми със свален предпазител и зареден. Отдъхна, свали си очилата, обърса потно чело и си каза: "Само един луд би дал заредено оръжие в ръцете на един идиот".
Не, 2012 ще пораснем, т.е. ще има качествена промяна, стъпало в еволюцията на самия ни начин на мислене и дано се осъществи...
Хах, ние сме лудите и идиотите в едно, държим пистолета, но не знаем вида на патроните, не знаем какво стреляме, но без да стреляме никога няма да разберем за "какво зло" ни е било всичкото...
Бясната революция почна, бърникането е факт, в собствените ни гени също, открихме рибозимите, полимеразите, рестриктазите, познаваме ДНК (поне екзонните й участъци, т.е. кодиращите информация за протеини), засега ни е трудно да създаваме нов вид протеини, но не защото не знаем КАК, а защото е скъпо, етичните организации работят, т.е. щем не щем ВЕЧЕ сме узрели за идеята, а връщане назад няма да има.., колкото и да ни е страх, колкото и да си зариваме главата в пясъка, колкото и песимистични оптимисти да сме...
+ В момента се работи на ниво нанотехнологии за лечеие на рак, да! не бъркаме все още в ДНК, но вкарваме в клетките "неща", различни от нормалните за тях...
Всъщност не е толкова ужасно, никога няма да стигнем до ефекта на калъпа само с генно инжинерсто, оказва се, че средовите фактори играят много по-голяма роля за фенотипната изява - над 80%, по-скоро трябва да се страхуваме от интелектуална революция по типа "изкалъпяване", от масови истерии, от удари върху всяка крачка напред, в псевдоимето на "запазването на човечеството"... Кого пазим в крайна сметка, кои сме ние, да ни пази Бог от вярата, че сме венци на еволюцията... Така де, открихме за пореден път огъня, вече се печем на него, просто ни трябва малко разум за нестинарството и вяра :))))))))))))
Разум и вяра, ти се шегуваш! Трябва ни воля, воля за власт! Воля за първите крачки, воля за страх, воля за начало, воля за власт да бъдем и да се променяме. Ние сме въжеиграчи и вече го осъзнаваме.
Влад
хахахахаха вдигам бялото знаме, Влад, прав си трябва ни воля за власт и живот :)))))))))
Публикуване на коментар