Разговор

Здравей!
Срещнах се със себе си...
И говорих дълго... по-дълго от всеки друг път...

І *
Поканих щъркелите на празник.
- Ще ги науча да ядат дракони.
- И после децата ще носят драконови зъби. Ще растат войници.
- И военната икономика ще прогресира...
- И няма да има нужда от златно руно, за да пораснат...
- И населението на земята няма да се замисля кого да храни...
Няма да има хора... почти...
Колко весело решение! - Да научим щъркелите да ядат дракони...

ІІ *
Разбърках старото тесте... в нов пасианс...
Бърках... Исках да махна Кулата... само тя изисква обяснения...
- 5 милиона от тотото - ДА или НЕ?
- Искам повече!
- Вече съм пропиляла 5 - те милиона и тотото...
Не махнах Кулата... от страх да не профукам пасианса..
Надеждата е най-страшното оръжие!
Оставих тестето...
Една карта изпадна от колодата...
Беше Кулата... НЕ-то.
ІІІ *
Какво му е на телевизора сутрин, че плаче да бъде събуден от дистанционното и чашата кафе...
Мечтая си, да се събудя и да не намеря дистанционното, поне веднъж!
ІV*
Искам да съм Снежанка при джуджетата и да не си изям ябълката от глупост...
- Тогава няма да има приказка!
- Няма да има порнография...
- Никой няма да търчи с дядо Мраз/Коледа...
-Никой няма да купува подаръци, лампички и лигави песнички (ех, колко пари ще спестя от всяка Коледа)...
- Никой няма да се сеща за Сиропиталищата....
- После никой няма да живее в тях!
Утопия!
И всичко това, заради една ябълка! И Библията, и тя!
Още по-весело решение : Хора, не садете ябълки!
V*
Има една стая с етикетче 44 (по би й отивала горната част на клавиша)...
Там живея АЗ, когато съм там... И това се случваше, понякога...
Хората имат страст към етикетчетата... Етикетчетата са едни неща, на които обичайно пише по нещичко...
Понякога ми се иска да не мога да чета... старо желание...
Свалих Очилата! - Осъществено е!..
*
Представям си магазин без етикетчета... Ей така - отиваш, харесваш, взимаш!
- На това му се вика рекет!
И е по-законно от закона! - Така казват...
Ама не е за всеки! - Така казват...
VI*
Опитах се да водя разговор с едно дете...
Не попитах за детската градина (знаех какво ще отговори)...
Не попитах за Мама и Татко (знаех какво ще отговори)...
Не попитах за електронните игри (знаех какво ще отговори)...
Зададох най-тъпия въпрос:
- Обичаш ли приказки?
То каза:
- За такива глупости, време нямам!
Май съм остаряла! И обичам глупостите!...
- Деца, не четете приказки!
Времето е ценно!
На този свят от приказки се остарява!...
VII *
Епилог:
Това е най-глупавия разговор, който съм водила, но пък поучителен!
Схванах: Тъпите хора задават тъпи отговори!