понеделник, 3 ноември 2008 г.

Денят на люляка

Една шепа зрели до черно малини...
Жена хлопа на вратата, звънецът не звъни...
Аз съм бебе в люлката...
Малините-тайната смърт... Жената-архангел Михаил... Вратата - портал към Леда...Не са знаели, никой не е знаел... Не са предполагали... Това е трябвало да бъде деня на края, а е бил просто ден от началото... Добрите хора трябвало да избият всички, й мен..Имам малък малинов белег на врата, никой не знае, появил се е случайно, тогава някъде...
Спасила ме е розата, откраднатата роза през стената на една градина на добрите хора - родов белег и ръцете на бягащите... Розата, кървавочервена, истинска, жива, храни се, живее в мен - белег, който е сбъркал мястото и времето, остатък, прогонващ миналото и създаващ настоящето... Било е ден на победата на розата над малините, попаднала съм всред спасените. После, по случайност- в люляковата къща, било е пролет, люляците цъфтели, хиляди малки пчели крадели от прашеца им и разпространявали историята на рода им... Розите в градината били пометени, малините-изкоренени... А люлякът цъфтял и давал плод....