"
Mola hydatidosa (гроздовидна бременност) - заболяване, при което настъпва хидропично набъбване на стромата на хорионните въси, придружено с хиперплазия, с или без атипизъм на трофобластния епител..." (из "Клинична патология")
"
Истинските въпроси остават отворени!"
И така...
Легнали двама души да правят дете...
Сперматозоидът достигнал яйцеклетката и ла - ла-ла...
Последвала нидация...
И всичко било ОК до мига, в който една малка грешка довела до лавина от грешки...
Дядо Мраз и щъркелите не били чак толкова зли, за да убият един от нашите герои, но пък им подарили нещо различно от първоначалната поръчка.
Тя искала момиченце.
Той - момченце. (Може и в обратен ред)...
Но "грешката" довела до mola hydatidosa - "нищо", прилично на грозде, което си растяло ли растяло и чакало някой с ехограф да се усети за цялостната картинка. Оня с ехографа си потвърдил диагнозата поетапно и дошло времето да им каже "истината в очите"...
И всичко завършило с псевдо happyend, без сериозни поражения за нашата двойка.
***
А сега да се върнем към онази микроскопична клетка, на чиито нежни плещи прехвърлихме цялата вина за случката от по-горе.
Причината за нейната мутация е фактор Х - неизвестен.
Да речем, че тук влиза в съображение ефекта на снежния човек, т.е. не един конкретен фактор, а поредица от фактори (които сами по себе си не водят до нищо) са довели до промяна в клетъчната среда като цяло.
Явно е, че можем да разглеждаме клетката и средата, като една сложна отворена система. Всяка средова промяна ще води до адаптация на клетката към нея, ерго до промяна в клетката и обратно. Дам, малката клетка има системи за репарация (на светло, на тъмно), но тук се случва така, че те не проработват адекватно. Последва натрупване на множество "грешки", не съвсем бавно и не съвсем последователно. Лошата клетка се дели на много нови лоши клетки, дори й ако конкретната съвкупност от фактори на средата, довела до първата "грешка" изчезне - ефект на лавината.
***
"
Защо маймуните не раждат хора?"
(Въпрос на едно 8-годишно приятелче - Ивко)
Ако вземем късче ДНК, кодиращо определен протеин А, и го свържем с вектор - плазмид или фаг и така го "пренесем" (инжектираме) в бактериална клетка (напр. E.coli), то нашият бактерий ще започне да синтезира протеин А, той ще се дели и дели, създавайки съвсем нов тип бактерии, различен от първоначалната. По тази проста схема проработва генното инжинерство. И отбележете, ние по принцип ОЧАКВАМЕ какво ще получим, т.к. знаем какво сме заложили като мутация. (оставям бял лист)
...
Ефектът на снежния човек важи не само за клетката, а за вида като цяло. Под други названия той е валиден и на по-високи нива, ако щете трансгалактически.
...
Без грам фантазия: Ние сме тумори на планетата Земя, въпреки че тя самата ни е създала, при това не само ние, а всичко живо, което я населява.
За разлика от генното инжинерство, в природата мутациите се смята, че имат относително "случаен" характер. Те се случват в системата организъм - среда. Следователно мутациите в организмите водят до промяна в самата среда и излиза, че те самите никак не са случайни...
Защо маймуните не раждат хора?
Без конкретиката на условията на средата, необходими за това, маймуните не биха могли да родят "хора".
НО дори в конкретните условия на средата, ако се върнем назад и оставим маймуните de novo да създават човешкия род, те най-вероятно не биха се справили със задачата, т.к. вероятността да се случат същите "случайни" събития клони към нула. (оставям празен тефтер"?")....
***
Ние сме тумори на планетата Земя... при това не само ние, а всичко живо, което я населява... (Стоп!)
Що е живо?
Дефиниции - много и всяка от тях объркваща и объркана.
Защо?
- Нака сме честни, ние приемаме за живо нещо с определени качества, които предварително постулираме като качества на живото.
- Ние си въобразяваме, че живото е живо.
- Ние илюзорно смятаме, че сме живи...
Ами ако кажа, че сме неживи, или от хуманизъм обявя, че неживото е живо? И си повярвам!
Манджа с грозде...
- Корекция на цялата действителност, на която са ме учили да вярвам.
- Корекция на цялото ми разбиране за живота, като такъв и т.н.
А ако все повече "хора" ми повярват?
Картинката донякъде прилича на Оня с ехографа :)
При това проблемът не е само на ниво психология. Това е един от основните "отворени въпроси".
- Кое е живо?
- Кое бихме могли да възприемем НА ТОЗИ ЕТАП за живо? А на следващия?
* Бихме ли могли ние самите да създаваме "живот" от неживота? Този живот би ли променил нас самите? Къде са границите, има ли такива? Ние от коя страна на бариерата сме? Ако имаме шанс да се върнем назад към "миналото", то бихме ли били същите? Ако имаме шанс да се срещнем с "извънземни" (предпочитам други форми на живот) , то бихме ли могли да ги регистрираме като живот, или ще предпочетем да си стоим под собствения похлупак? Самата Вселена жива ли е? - имайте предвид, че тя "може би" се "размножава"... Въобще, имат ли смисъл понятията живо/неживо, или са просто двете страни на монетата? А има ли смисъл всичко това, извън НАС?
...........................................