С три райски ябълки в градината на стаята...
Сама съм.
Сама до печката.
Сама до книгата.
Сама до онова, което осъзнавам за себе си, чрез книгата.
Сама с голямата илюзия, че чета...
Всъщност преживявам, преживям, изживявам, живея себе си... чрез, в, отсам, над, под... цялото време и пространство е допирна точка до мен самата... просто събирам противоположностите, които сами по себе си не съществуват, защото са едно...
Дълбоко, в твърдата плът на реката потичат камъни в безвремието, превръщат се във ветрове, в бури - ефекти на пеперудата, чиято същност съм аз, НЕ!, чиято същност е моя поглед в обвивката, наречена "АЗ"+ "ТО".
Не би имало думи, ни една, ни хиляди, нищо не би било наименовано, нищо не би било абстрахирано, фракционирано, дори създадено, без собствената ми необходимост, да го изговоря, създам, изпитам, изживея, родя и убия в себе си!
Нищо не би съществувало само по себе си...
Дори АЗ.