Една изгасена Вселена
в един тъмносин пепелник...
Живот като морска сирена
и стенещ оловен войник...
И всичко е толкова старо,
презряло... по-сладко от круша...
... и някаква малка частица
останала само да диша...
Един отегчен полуостров
в една телефонна слушалка
и някаква малка вселена
престанала вече да ражда...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар