Зима, 2001/2002 Лвов - ІІ

" Кокичетата цъфнаха в Кърджали, идва края на зимата..."
Новини
"Нозете й са кални, защото тя е лотос,
комуто стъбълцето изтръгнаха с жестокост..."

Махабхарата

Юни 2002 в пресата се появи съобщение за смъртта на един журналист в Лвов, работил по разкриването на убийствата на студентки по медицина от сектанти. Той беше единствения мъж, убит ритуално от същата секта по особено жесток начин. Историята беше потулена месеци наред, заради изборите в Украйна от зимата на 2001/2002. Ние бяхме там.
***
Днес сънувах сън, бях забравила част от историята и изведнъж събитията се проясниха.
Беше зима, валеше бял пухкав сняг, беше кучи студ, бяхме студенти по медицина и фармация в Лвов, І курс, в групата бяхме общо около 40 човека българи. В моят курс имаше над 5000 чужденци от различни краища на света. Не мога да фактологизирам събитията в дати, бях ги записала в "Дневник", който изчезна (уж случайно) няколко месеца след това.
Как научихме за първи път? - Намерихме едно от момичетата, в една горичка на 50 метра от Общежитието - убита, с разчленени крайници и глава, всред замръзнала кръв на -40 - градусовия студ. Съобщихме, разбира се. Казаха ни да мълчим. Но не можехме просто така да си мълчим.
Не изпаднахме в ужас, но искахме да знаем какво се случва...
Информацията се носеше почти апокрифно. Били намерени момичета, всичките украинки, студенти, убити по същия начин в различни райони на града... Били убити 20 момичета в Санкт - Петербург по сходен начин преди няколко месеца... Били, били... Нищо не беше ясно с точност. Кой, защо, как, кога - също... Мълчаха...
Повтарям, бяхме студенти, не разбирахме от политика, но нещата просто се случваха покрай нас и с нас...
Какво направихме? - Нищо конкретно, в началото. Просто си ограничихме ходенията сами в града, доста неприятно като изживяване, т.к. това бе ограничение на личната свобода, чувствахме се като в клетка...
Нещата се задълбочаваха постепено...
Чухме за нови случаи - станаха 7, две от момичетата познавахме лично. И тогава решихме да действаме.
Първа стъпка: Обадихме се на Българското посолство в Киев - резултатът беше нулев, обвиниха ни, че говорим глупости. Беше абсурдно.
Междувременно ни взеха паспортите под предлог, че това било практика с чужденците в университета, иначе нямало да си платим таксите... Въпреки всички протести от наша страна, извднъж се оказа, че не можем да напуснем пределите на Украйна, дори на града...
Втора стъпка: Обадихме се на близките си, че сме живи.
Трета стъпка: Посолството искаше факти, е щяха да ги имат... Катедрата по съдебна медицина беше разковничето... "Корупцията е в основата на бюрокрацията"... Знаехме, че крият нещо в катедрата по съдебна медицина, защото изведнъж забраниха достъпа на студенти там. Часовете се провеждаха в съседната сграда. Навързахме информацията, не беше трудно да се усетим, предвид обстоятелствата, платихме известна сума на един от пазачите и влязохме тайно през нощта, за да снимаме. И имаше какво да се снима...
Пратихме снимките в Киев, чрез един приятел, който учеше в друг град. Какво му е било на това момче и досега не знам, но от Посолството изпратиха своя делегация, за да ни обясни, че "Много си отваряме устите!" и че "Заради някакви си 40 човека, България нямало да влезе във война с Украйна"... Няма да коментирам...
Снимките изчезнаха, заедно с негативите (уж случайно)...
Всички мълчаха...
Една колежка полудя, заключи се в стаята си и отказа да излиза...
В съседното общежитие имаше опити за самоубийства, уж от любов.
Част от колегите бяха изтеглени по поръчение на собствените си правителства...
Четвърта стъпка: Роднините ни се заеха с въпроса в България. Всеки ден ходехме
в Сан Ремо (интернет клуб, пицария, дискотека и нелегално кино) и пишехме новостите интернетно, пишехме че сме живи...
Нямаше паника. Оказа се, че не се паникьосваме лесно. Не че нямаше ексцесии, но те не бяха основното. По - скоро ни беше писнало от дезинформацията и от непукизма на официалните власти. Вече действахме!
Първо, трябваше да защитим себе си. Изпратиха ни платена охрана.
Второ, трябваше да накараме институциите да действат... Подействаха!
Трето, трябваше да ни върнат паспортите - върнаха ги!
***
Сектата беше разкрита. Виновните - арестувани. Бяха убити 11 момичета в Лвов, около 20 в Санкт - Петербург, имаше жертви и в други градове. Всички учеха медицина.
Последната жертва на сектата беше разследващ журналист, когото ние лично не познавахме, уви!