петък, 30 януари 2009 г.

Жар

Земята дращи
глухо ужасена
надава вик
и молеща гори..
и помъдряла
и в пропукано зелено
се гърчи
изпарява
и пищи...

Над нея
къс олово накипяло
я гледа
със кръвясали очи...
Присмива се!
Жигосва я
с желязо

И пак се връща!

Боже помогни!

И няма вятър
Няма дъжд
Ни помен!
Ни нищо!
Само глуха тишина...

Земя
от грях отляна
суха
и безпомощна...

Все чака
Пеперудена Земя!

5 коментара:

Анонимен каза...

Не мислех, че можеш да промениш 2 думи и да звучи по съвсем друг начин. Не знам как го правиш, но се получава някак си и пак е хубаво. Поклон. Чакам остатъка от цикъла.
Си

Анонимен каза...

П.С. Сори за грешките, видях ги, но се вълнувам. И да ти кажа честно не си изпълни заканата ;)

Анонимен каза...

4udesen stih za ov4edu6ieto na ve4noto 4akane, dokato vsi4ko se sriva otgore.

Анонимен каза...

Този стих трябва да стане на песен. Мелодията ми е вече в главата - дай ми го, просто кажи ДА!

nqkoq каза...

:)
не бива