Ако греша?

Ами ако сгреша... Не трябва да го мисля - то е все едно да го пожелая. Ами ако сгреша, по дяволите, ако сгреша просто защото не знам и не мога. Не бива да мисля. Действай... Действай... Влез вътре, изследвай, питай, прави нещо, каквото й да е, само НЕ МИСЛИ, после... Не се ограничавай, не се панирай, чиста логика, или просто я замени с действие, без еманации, без конфликти, по дяволите, просто прави нещо, каквото й да е, просто нещо...
Мисли за друго, ако трябва, остави ръцете и ушите си да чувстват и да мислят. Ти си никоя, никъде, присъстваш като огледало, няма те там, няма те никъде, не съществуваш, шпионин си, бог си, каквото и да си - не можеш да сгрешиш, просто не можеш - никога, повтаряй, потретяй никоя - никъде - никога - никоя - никъде - никога и пак... Прилича на туптежа на сърцето, тътне, предъвква ритмиката - Т3 галоп - не, не сега, просто слушай, улавяш ли ритъма - ДА/ НЕ - ДА, остави тялото си да тупти в чуждия ритъм, в аритмия, хаотичност - най-сетне ушите ти чуха хаоса... Това е - хаос, на моменти спира, спира ритъма, спират тоновете. Това е - трябва да е това. Виж зениците (набито ти е в съзнанието, подсъзнателно вече си видяла кожата, помирисала си дъха, възприела си стоежа на тялото, положението в леглото, чула си някъде далече анамнезата, температурата, диурезата, подсъзнателно вече знаеш всичкото, подреждаш пъзела, набито ти е, като бодил , знаела си дори й преди да видиш с очи, усетила си го, просто изрови парчетата).
Ами ако греша?
Само хората грешат безпричинно. Следвай логиката. Просто се остави на течението, зарови се , забрави всичко, НЕ, изрови всичкото, отдай се на хаоса - направи системата затворена, нека се подрежда сама - симптом по симптом - дай им имена, без имена няма реч... Изтощена съм! На кой му пука! без имена - няма реч... така... в началото речта се е припокривала добро=зло, бяло=сиво... не не е това - конкретни имена, отвори вратичката, изтръскай адреналин, включи Селие... Системата ти трябва да остане затворена, за да се подреди, иначе хаосът ще убие решението...
Изтискана съм като лимон! - не, не беше това, никога не е било това решението... Остави кожата си да настръхне, пулса ти - да се учести, движенията ти - да се свръхконтролират, отвори проклетата вратичка, действай!
Хайде пак! Какво имаш? Слушай! Чуй вибрациите на системата в мозъка си, там някъде в третичните центрове информацията е обработена, окончателно, няма й грам съмнение, освен АКО греша все пак?