Сънувах... Поне преди писъка на телефона.
Утро ли? Не беше утро...
Снегът отичаше луната в стаята...
Добър ти вечер, драга... На повикване си.
Ужасно е! Искам да поспя 15 минути, да посънувам...
Оставете ме... на ахроматичните морета и слънца..., преди да решите да живеете...
Снегът погребваше Луната в стаята над сенките.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар