Мидена черупка

Единственное знание,
которое нам сейчас действительно нужно,

это знание о том, как продолжать путь.

Л. Витгенщайн

Няма факти, има само интерпретации.
И това твърдение е една от тях

Ф. Ницше

Имам една тайна - хвърлям мидени черупки в морето на всеки бряг, на който се озова...
-Научих приятелите си на тази игра, без обяснение защо.
Вземаш мидата, нейния материален остатък на брега и я хвърляш като бутилка в морето, това води до нов тласък, променящ информацията, която носи морето, океана, брега, мидата, цялата Земя, ако щете, историята (НЕ Е вярно! Историята има АКО, тя има безброй АКО-та, Г-н Русев, толкова много АКО, колкото пъти, навремето, ми повтаряхте, че НЯМА, дори повече...)...
Тази игра продължи толкова дълго, че започнах да усещам мидите...
Усетих черупката в Кораловия риф, пясъка, миризмите....
Усетих мидата в Мароко... 7-годишната мида и онзи рапан, Сихам, за който ми разказваше, че носел счупената черупка на пречупеното бъдеще, което ти е предопределено априорно, преди да се родиш...
Усетих онази гръцка мида, преди закъснялото съобщение в пощата...
Усетих мидата в Ламанша...
Усетих Аляска...
Усетих Хаваите...
Усетих Перу, карнавала в Рио..., водите на Червено море, на Северния ледовит океан, колко студена беше онази точка, където се криеше германския бункер от Войната и тюлените, превърнали го в дом...
Усетих всяко кътче...
Каква егоистка!
***
Тази игра продължи толкова дълго, че стана част от ПРОМЯНАТА...
Използвах тайната най-безсрамно, умножена десетки пъти, за да променям ПРОМЯНАТА...
Мидите се превърнаха в атрактанти, в указания, в пътища..., които преброждам вечерите, четейки..., когато не спя...
***
Днес хвърлих поредната мидена черупка на ЖИВОТА в морето...
Вълните я избутаха на брега...