В една антология
от отминали вечери
от избегнати сиви надежди
сняг се люшка всред пламъци,
а всред лавата - камъни
и превърнати в грубост премеждия...

И омарата шепне
пречупила вятъра...
и месото процвърча изстискано....

Да поискаш! - Небето пропада
в главата ти
в сухотата на зимните вечери....