Реквием

На един Голям приятел, лекар и човек...

Някога, много отдавна, Ти ми каза, че вместо гроб и цветя в началото на края ще имаш думи и прах, сняг и зима..
Прав си бил!
Слънцето превръща снега в прах по асфалтите...
Студ е.
И зима.
Цветя - нямаш!
И гроб нямаш!
* Мо, знам, ще разпръснеш праха в Атлантика, ще обиколи света, ще се влее в Средиземно море, ще прекоси Дарданелите и Босфора в кръвта на леферите и... ще се спре на онзи забравен Син бряг,
Който ни срещна..
На който ми каза за първи път "МОЖЕШ!"
Който гледаше парализиран години наред през прозореца на Цветната стая, когато не смеехме да те видим "такъв"...
На който умря - така, както искаше - Сам и Свободен...
***
" Страх ме е понякога с толкова много живот пред мен"
Ромен Гари