петък, 2 април 2010 г.

23. А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,
24. прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
25. А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.


И ето – прочетох този пасаж за хиляден път...
Питам се и ще питам:
1. Нима Юда предателят не е скрития Иисус, защото писано било – ученик ще предаде Иисуса, за да се изпълни Словото, а нима Словото не е по-велико от Делото, защото без него не би съществувало Дело?
2. Нима Юдовият кръст не е едно с кръста на славата, та колко сила трябва да имаш, за да понесеш презрението през вековете и колко вяра?
3. Наистина, колко трябва да обичаш даден човек, пък бил той й Бог, предавайки го, за да изпълниш мисията му и колко вяра?
„Време ми трябваше,
.........за да осъзная
Сила, за да разбера
Вяра, за да продължа
И мрак, за да светя”