Една различна комета
от прилепи...
стотици..

Конски тропоти -
Цвърчащи папагали -
щумове...

Овесени страсти
Истини - изгарящи студове
замръзнали огньове...

Една различна комета -
човешката!

Ще те иззидам

Ще те иззидам
в пепелта и мрака си,
във палещите капки кръв
във виното,
които ще изсмуча от душата си
- за тебе!

Ще те създавам
докато ме има мене
и диша болка в слънцето горещо...

Ще те съзиждам
всяка грешна вечер...
и ще те губя денем!

Дърво

Изтръпна със писък дървото...
Предаде душа...
Застана убиецът, в клоните сочещ
И тихо пропя
Наряза на съчки
Разряза дълбоко
в сърцето
и рукна смола...
Дървото не плачеше...
Само пищеше
Дървото със писък - умря!

На дъното

Вечер...
толкова болка в остарялото пясъчно
спокойствие...
Господи!,
Що за бягство вещаят очите,
стоманени пещи,
последни надежди
за бряг и почивка
някъде...

Затишие

... И тихи са далечните алеи...
И бясно е морето в своя бяг...
И стене лодчица
безмълчен поглед впила
в огромната връхлитаща вълна...

***

Душата ми е барабанно глуха птица
и езерно кристално огледало...
Духът ми се превръща във паница
и цялата безбрежност океанна
е в моя лък
и в мойта глуха птица
и в празната чугунена паница
която даже вятърът ограбва...

Фламенко

Всяка артерия тупаше с ритъм на бик.
С кръвта на испанска корида
продишваше всяко желание
всеки момент
Без спомен
Без разум
Без грамчица разум
се впивах в тълпи от зяпачи
"Хляб и зрелища"
дирех да видя
-от арената - лъхаше смрад!
На арената тичах й аз!
Не!
С бика бяхме двама!
Зевс и аз!
Зевс и Хера
с очите на пума
й със котешки женска душа...

Ще надвия!
Със танц на богиня
Ще надвия бика!