Сенки

Художнико,
не ти ли казах
"Незрящите убиват зрящите"
Художнико
не ти ли казах
"Не умирай"

"И зидат камъни и не виждат,
как всеки жест,
с който полагат камък върху хоросан
е придружен от жест на полагане
на сянка от камък върху сянка от хоросан.
Важен е градежът на сенки..."
(поговорка)

Пищя в светлината на стаята, не я искам, искам почивка от всяка светлина, почивка от величието, почивка от безгръбначието, почивка от пепелника, от цигарите, от 300 грама алкохол в кръвта, почивка от сенките и от свещите, които трупат сенки...
Само в тъмнината няма сенки... Само тогава няма пълнолуния и виещи единаци на среща с червени шапчици пред сините фенери на гората...
Да... уморена съм от неписане... Уморена съм от липса на крясъци, на пачи крясъци, на хаотични променливи, на мадагаскарски легенди... Липса на енергия, конкретика и самота...ерго изкукване... кукам като кукувица, а щъркелите са тук, кукувиците ще откраднат гнездата им, ще изтикат щъркеловите яйца по керемидите, ще се счупят на хиляди дребни парчета и така от хаоса в хаос ще оцелее кукувицата...
....... най-добре оцелява онзи, който оцелява последен.....
Взирам се в хоризонта... 20 км пасаж на ветрове, понякога повече, понякога по-малко, понякога снежинките покриват хоризонтите и блестят от сенки.... Пътувам... в абсолютната светлина, където няма сенки, няма камъни, има само фотони, вълни в частици и частици във вълни... няма прегради... Има уплътнен хоризонт, отвъд който е нищото и краят, огромния край, който съзнанието ми дори не може да нарисува... Онзи край, където скоростта на светлината по алфа стига до нула, където всичко изчезва, законите не важат, началото на Беззаконието в началото на нищото, което не ражда сенки, което убива светлината, което НЕ Е...
Била съм там, като частица, била съм погълната, после отразена... и върната в съществуващото, в сенките...