Колко струва?

... просто нахвърлям идейки... И т.к. нямам точна посока ще започна с въпроса, колко струва една вафла... - реално нищо, нула, млякото го дават кравите, кравите се хранят с фураж, фуражът се храни със слънце, вода и тор, направен от бактерии, стари изгнили фуражи и загинали дървета. Какаото е природен продукт. Маслото - също, Захарта - също, а водата, слънцето и сие са дар на природата.... Следователно реалната цена на вафлата е нула, тя струва толкова, колкото струва труда за направата й, труда за транспортирането й, труда за блабла....
Та по същество за лицемерието...
1. комунизма - две основни правила - за да съществува са необходими 1. свръхпроизводство 2. съзнание за съществуването му, т.е. за да влезем в магазина и стоките да са без пари и по равно за всички е необходимо те да са предостатъчно и ние да си знаем, че това е така и че ще бъде константно така, че имуществото в пари, стоки, продукти и сие е свръх, до степен ТО ДА НЕ определя нашият живот завбъдеще, независимо от това какво работим, колко и кога... Т.е. всичките тези материални неща да нямат значение и отражение на нашата йерархия, като общество.... Лицемерието - винаги да поддържаме достатъчни излишества от материални "блага" (независимо от тяхната конкретна необходимост, независимо от това какви са и дали има новаторства) + винаги да поддържаме колективно съзнание, че всички ЩЕ имат, независимо от природните и други условия.
2. демокрацията - тук материалните "блага" зависят от това, кой колко и как се труди (т.е. количеството и качеството на работата като цяло), при това стартът на всеки е реално различен на всяко ниво (не всички се раждаме еднакви, не всички имаме по равно) + поддържане на обществото съзнание, че от качестовото и количеството на "труда" зависи това, което бихме имали и биха имали нашите деца, поколения, семейства и сие....
Лицемерието - както сами знаем, колкото и ДА НЕ работи даден индивид за доброто на цялото общество, той следва да бъде нахранен, напоен и "обезпаразитен", за да не пречи на останалите, да не създава бунтове, да не краде, убива и блабла... Но този стремеж за запазване на баланса преобръща цялата идея на системата - защо? Нека си представим страна от третия свят, бедно семейство, глад, шепа обработваема площ, която "ражда" малко... единствената преспектива на семейството е да създава деца, те са по-скоро работна ръка, отколкото конкретно бъдеще и така поколения наред... Постепено с времето обработваемата площ става все по-малко и по-малко, оказва се, че тя не е достатъчна за изхранване на голямо семейство, тогава по емпиричен път просто се намалява броя на членовете на семейството до толкова, че да има баланс между броя на работната ръка и възможностите за изхранване... т.е. нещата се коригират сами.... Но в случай, че както е при нас, има социална система, която подпомага такива семейства, на тях не им се налага да работят(1. защото няма нужда да се хранят сами 2. защото нямат достатъчното образование, професионален опит и сие за дадената работа 3. защото по правило никой не ги взема на работа, или ги вземат, но на ниско ниво), а от бройката на децата зависят "парите, които им се дават месечно", то те образно казано, ще се стремят да раждат все повече и повече деца и да "клинчат" от обществото, на чиито гръб лежат.... Т.е. нещата ще се задълбочават и този проблем би срутил самата система, която и без това се пропуква по шефовете, поради наличието на малко ресурс, големи изисквания и застаряване на основното (хранещото) население, което обратно ще се стреми към по-малки семейства, които се издържат по-лесно... и "към по-добър начин на живот", тук следва да включим и фактора служители/ произвеждащи, служителите - растат, свързаните с производството - намаляват, с което намалява и ресурса за изхранване на цялото общество...., който е в основата на "добруването" му....
(прекъсвам...)