събота, 20 юни 2009 г.

Колко струва?

... просто нахвърлям идейки... И т.к. нямам точна посока ще започна с въпроса, колко струва една вафла... - реално нищо, нула, млякото го дават кравите, кравите се хранят с фураж, фуражът се храни със слънце, вода и тор, направен от бактерии, стари изгнили фуражи и загинали дървета. Какаото е природен продукт. Маслото - също, Захарта - също, а водата, слънцето и сие са дар на природата.... Следователно реалната цена на вафлата е нула, тя струва толкова, колкото струва труда за направата й, труда за транспортирането й, труда за блабла....
Та по същество за лицемерието...
1. комунизма - две основни правила - за да съществува са необходими 1. свръхпроизводство 2. съзнание за съществуването му, т.е. за да влезем в магазина и стоките да са без пари и по равно за всички е необходимо те да са предостатъчно и ние да си знаем, че това е така и че ще бъде константно така, че имуществото в пари, стоки, продукти и сие е свръх, до степен ТО ДА НЕ определя нашият живот завбъдеще, независимо от това какво работим, колко и кога... Т.е. всичките тези материални неща да нямат значение и отражение на нашата йерархия, като общество.... Лицемерието - винаги да поддържаме достатъчни излишества от материални "блага" (независимо от тяхната конкретна необходимост, независимо от това какви са и дали има новаторства) + винаги да поддържаме колективно съзнание, че всички ЩЕ имат, независимо от природните и други условия.
2. демокрацията - тук материалните "блага" зависят от това, кой колко и как се труди (т.е. количеството и качеството на работата като цяло), при това стартът на всеки е реално различен на всяко ниво (не всички се раждаме еднакви, не всички имаме по равно) + поддържане на обществото съзнание, че от качестовото и количеството на "труда" зависи това, което бихме имали и биха имали нашите деца, поколения, семейства и сие....
Лицемерието - както сами знаем, колкото и ДА НЕ работи даден индивид за доброто на цялото общество, той следва да бъде нахранен, напоен и "обезпаразитен", за да не пречи на останалите, да не създава бунтове, да не краде, убива и блабла... Но този стремеж за запазване на баланса преобръща цялата идея на системата - защо? Нека си представим страна от третия свят, бедно семейство, глад, шепа обработваема площ, която "ражда" малко... единствената преспектива на семейството е да създава деца, те са по-скоро работна ръка, отколкото конкретно бъдеще и така поколения наред... Постепено с времето обработваемата площ става все по-малко и по-малко, оказва се, че тя не е достатъчна за изхранване на голямо семейство, тогава по емпиричен път просто се намалява броя на членовете на семейството до толкова, че да има баланс между броя на работната ръка и възможностите за изхранване... т.е. нещата се коригират сами.... Но в случай, че както е при нас, има социална система, която подпомага такива семейства, на тях не им се налага да работят(1. защото няма нужда да се хранят сами 2. защото нямат достатъчното образование, професионален опит и сие за дадената работа 3. защото по правило никой не ги взема на работа, или ги вземат, но на ниско ниво), а от бройката на децата зависят "парите, които им се дават месечно", то те образно казано, ще се стремят да раждат все повече и повече деца и да "клинчат" от обществото, на чиито гръб лежат.... Т.е. нещата ще се задълбочават и този проблем би срутил самата система, която и без това се пропуква по шефовете, поради наличието на малко ресурс, големи изисквания и застаряване на основното (хранещото) население, което обратно ще се стреми към по-малки семейства, които се издържат по-лесно... и "към по-добър начин на живот", тук следва да включим и фактора служители/ произвеждащи, служителите - растат, свързаните с производството - намаляват, с което намалява и ресурса за изхранване на цялото общество...., който е в основата на "добруването" му....
(прекъсвам...)

вторник, 16 юни 2009 г.

Za kojto pita - nqmam Bg phonetic i si pozwolqwam da pi6a na latinica sys syotwetnite perseweracii i zamestitelni znaci, koito se polagat za zakuska... Sorry..... no towa e polojenieto....
Za kojto pita - nqmam kompjutyr, towa e kompjutyra na hazajkata, sme6noto e, 4e namerih klju4, otklju4ih staqta, namerih kompjutyra i taka...... 4ista proba krajba na 4ujda sobstwenost, no ne mi puka.... maj sym se srastnala s internet, no naj koj mu prawi wpe4atlenie, oswen na men samata...
Za kojto pita - we4e sym w Plewen, ne znam dali e za dobro, no use6tam nostalgiqta na samata obstanowka, use6tam spomenite nqkak si, use6tam i nowostite, hora koito ne me poznawat i me poznawat ednowremenno... Imam nqkolko interesni slu4aq, t.e. ot4ajwa6ti kato prognozi, no nali znaete - w medicinata interesni sa umira6tite....stranno 4e zdrawite izwednuj mi stanaha bezinteresni.... Pluwam w koridorite poluzaspala, bez kafeto i predpolagaemata zapalena cigara i psuwam uslownostite i bezwetrieto na starata mokra sgrada, a tq se srutwa bawno, kato 4e li ima strategiq i cel w zemqta, nawyn i pticite ne smeqt da peqt v gore6tinata...Reja wyzduha na filii i go maja s marmalad..bawno wsi4ko iz4ezwa, pogubwa se s wremeto, ostawam samo az ili towa, koeto e ostanalo ot onowa staroto Az, koeto kato 4e li we4e ne pomnq, ne e sy6toto w ogledaloto.....
Wpro4em - 4eta, naj-setne staroto udowolstwie w ti6ina, po4ti drazne6ta - ti6ina, po-krasiwa ot samoto udowolstwie da q slu6a6....
..................
Na zelen 4aj s maslini :)))))))))))))))))))))))))

четвъртък, 4 юни 2009 г.

Кошмари

Ето пак същото повръща ми се, една буца кал в леда на сънищата........ сънувах..... сънувах онзи полет с изкривения крак, онзи същия, който може би....... може би щеше да ме убие, но не успя...... но може би....... е трябвало, поне за да не сънувам......
един водовъртеж, вихрушка, вихрушката гонела пророците и правела от жените - вещици....
сънувах язовира от картината, язовирната стена на Бакхис.... кутията с диаманта от гатанката....
сънувах трона, орела, лъва, овцата...... чупеха краката на новодошлите..... тронът е за един единствен Соломон..... останалите преживят историята безноги....
....религията на жирафа и слона......
..... сънувах че тръгвам по червената пътека, вървя..... към мъдростта на мечката.... объркан сън, войната ли е мъдрост....
......1987 година, едно дете изказа теоретично предположение, че всъщност нашата планета е едно огромно тяло, а ние сме практически паразити, затова всички болести, природни катаклизми, войни са лекарства пускани от него срещу нас, ние мутираме и то мутира, препращайки ни все по - нови и нови средства за защита....
....... казват, че мозъкът се защитава чрез сънищата........ програмирана апоптоза на настоящето, вход към миналото, изход за бъдещето....
....... усмивка...... кошмарите лекуват температурата, която ги причинява..........