Скучно ми е, дотам, че си направих регистрации във всички сайтове, за които се сетих и в някои, които не знаех, до двете кутии цигари днес, до странните манджи на майка ми, до няколкото нови йогистки упражнения, висенето за дисертацията, новостите на театралните сцени, любимите ми скечове и всичко това не ми помогна ни най - малко - скучно ми е, скуката ме заля като горещо кафе, вероятно за да я изживея истински, тя си е моя по дяволите, егоиска съм и не ща да я споделям...
Та скучно ми е!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
11 коментара:
ха ха и не щеш да споделяш,а?
Често ми се иска
да съм картоф.
Да имам очи отворени
във всички посоки.
Да не се страхувам
да влизам в земята.
Да съм въпрос на
живот или смърт
за някого.
"Из Въздуха около пеперудата"
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
Рубикон
наивно е
да вярваш, че поезията ще спаси света.
Все едно е да хвърлиш бучка захар
в клетката на тигъра
и да очакваш да ти чете Шекспир.
Надебелял — от собствената си вяра —
свириш като локомотив,
докато тълпата те смачка
и заеме мястото ти.
Казват: сънищата били незаконни деца
на истината.
Спомням си абсурдната партия шах,
в която оня луд местеше фигурите
като първо жертваше конете,
а зяпачите го аплодираха…
Илюзия
Художнико, така и не успя
да нарисуваш светлото ми рамо.
Сега съм у дома. Спокойно спя.
А ти си бил със сянката ми само.
Със нея си говорил цяла нощ.
И с нея си се любил - не със мене.
Художнико, ти никак не си лош,
ала картината ти е студена.
А сянката навярно ще мълчи.
И сигурно ще й хареса много.
Ако това са моите очи -
забравил си да нарисуваш огън.
Забравил си да нарисуваш ден.
Да, аз разбирам - сянката не свети.
Ала защо я припознаваш в мен.
Приличаш ми на всичките поети,
които ме измислят в някой стих.
И запомни, преди да кажа сбогом -
на теб и на поетите простих.
На сянката, художнико, не мога!
Просто искам да ти благодаря.
Още съм под въздействие на прочетеното и непрочетеното.
Исползвам последните коментари, за да се включа. Иначе можех да оставям почти на всичко по един коментар. Но тогава щях да пиша цяла нощ, а ти цяла нощ да четеш... :)
Спокойна нощ, някоя! До ПАК!
бих чела цяла нощ.......
Не искай нищо,
за да не ти тежи това,
което си поискал.
Нали от нищото
започва всичко
и пак в него
се завръща то?
2
Всяка моя мисъл е ЛЮБОВ
Всяко мое чувство е ЛЮБОВ
Всяко мое слово е ЛЮБОВ
Всяко мое дело е ЛЮБОВ
И щастлив съм аз, защото съм ЛЮБОВ
едно сърце отворено за всички,
в което цялата вселена се побира —
и хора, и животни, и мушици,
и дървета, и цветенца, и тревици...
Всичко в мене оживява
и аз във всичко оживявам —
дете на цялата ВСЕЛЕНА,
разбрало, че ВСЕЛЕНАТА дете е
3
Господи!
Аз не знам кой си.
Аз не знам какво си.
Аз не знам къде си.
Знам само, че Те обичам.
Нима е необходимо да те познавам,
за да Те обичам?
Нима е необходимо да познаваш
нещо или някого, за да го обичаш.
Любовта предхожда всяко знание.
Любовта е предусет за нещата, интуиция.
А интуицията действа изпреварващо.
Преди да сме видели вече знаем.
Преди да сме познали вече сме повярвали.
Преди да сме повярвали вече сме обикнали.
В такава нощ,
когато ангелите блъскат карти,
когато херувимите прелюбодействат,
а Свети Петър пуши ганджа,
когато Бог доволно чеше
провисналия си корем,
тогава дяволът седи самотен
и ги презира.
Яко сте изперкали...
......... че кой не е
Публикуване на коментар