събота, 30 януари 2010 г.

петък, 29 януари 2010 г.

неделя, 10 януари 2010 г.

Скучно ми е, дотам, че си направих регистрации във всички сайтове, за които се сетих и в някои, които не знаех, до двете кутии цигари днес, до странните манджи на майка ми, до няколкото нови йогистки упражнения, висенето за дисертацията, новостите на театралните сцени, любимите ми скечове и всичко това не ми помогна ни най - малко - скучно ми е, скуката ме заля като горещо кафе, вероятно за да я изживея истински, тя си е моя по дяволите, егоиска съм и не ща да я споделям...
Та скучно ми е!

Ахмед, мъртвия терорист 'joy

петък, 8 януари 2010 г.

Безсъние


Имам проблем със съня - не мога да спя, хронично е, инсомния, която не се оправи ни от добрия стар евтин Мелатонин, ни от Валдоксан - 300 лв за напразните надежди, че най - сетне и аз, като нормалните хора, и аз, така де - ще спя! Нищо подобно - през летните нощи броя комарите, през зимните - хлебарките и паяците по стените... На всичкото отгоре колкото повече работа върша денем, толкова по-малко мляко му остава на Оле Затвори очички в запас!
УЖАС!
Имам познат с постенцефалитна инсомния - не може да спи, затова пише поредна дисертация, учи 5-ти език, чука мацки, самоубива се некачествено, въобще търси си причини, за да не изглежда изкукал докрай...
Има хора, които заради болки, страхове, скандали, хъркания, пишкания и пр.не спят...
И страдат!
По света виреят разнообразни индивиди, чиито ден никога не свършва, заради проклетите отворени очи, заради тях променят всичко - разделят се със спящия до тях, предписват си безумни диетични режими, гълтат илачи и псуват нощите на самота. Мога да ги видя дори! - пред денонощните магазини, хвърлящи поредния коз на маса с приятели, броящи звездите, катастрофиращи по пътищата, взимащи нощни смени,уж за пари, ровещи из кофите за боклук, ровещи из кофите на чичко гугъл, чукащи се, правещи любов, танцуващи, пропиващи се - всякакви!
Хора с отворени очи, които искат поне веднъж да ги затворят истински,
Хора, чиито живот е вечен ден,
Обичам ви и ви разбирам, поне понякога...
И ви гушвам, защото друг лек засега няма!

вторник, 5 януари 2010 г.