четвъртък, 5 февруари 2009 г.

Лято

Аз искам лято!
Угасва! Но остава вечно
Аз искам
мидена черупка
и море...
Следа от слънце
във студеното сърце...

Аз искам лято!
Но го губя някак..
То тихо отминава..
и скимти...

Разпръсва мрака
и запява
Но пак се скрива
зад безброй мъгли...

О, Мое лято!
искам сладката забрава
на твойте нежни пръски
от море...
Целувката
на бриза и небето...
Последна радост-
Мидено сърце!

28.02.1998

5 коментара:

nqkoq каза...

P.S. В памет на една дата, с която доскоро делих живота си на две - 27.02.1997... Стихчето (колкото и детски да звучи) е първата ми истинска победа на "попрището жизнено"...
Си, правилата винаги имат изключения, това е моето!

Анонимен каза...

:)
Правилата винаги имат изключения, едно от които си ти!
Натали

nqkoq каза...

Една ябълка и стига
на гладната душа
да се нахрани
Поспрете!
Подарете й!
Ще станете човеци...
За един момент поспрете,
за да видите мечтите си - изпълнени

Една ябълка и стига
на гладната душа
да ви нахрани
И да сте сити
за един живот, поне... (27.02.1999, АЗ)
#
P.S. След 1999 нарочно спрях да пиша през февруари, победите щяха да се трансформират в загуби... Всичко можеше да бъде избегнато, дори живота, но къде щеше да е смисъла на летенето...
Избрах да не "избягам", нищо повече, нищо по-малко и това не ме прави изключение, Натали, но ме прави жива :)

Анонимен каза...

Отворила си стария тефтер, с изгорените страници, пак ровиш, знам! Знам и защо днес, 5-ти е.
И заекът не е тук, с крокодилите - Ъпдайк - 27.01, съвпадение ли е? - не, просто ти търсиш, махни последната ограда, може и да няма къща отвъд, но поне ще знаеш, ще знаеш какво се е случило, ще го изживееш - Истинската сила е в слабостта.
Рубикон

nqkoq каза...

Не искам да знам какво се е случило в действителност, искам просто да забравя, мисля че успявам, поне е притъпено...
Сега съм на ниво комуникация със себе си, трудно се бяга от собствения лабиринт, а е интересно, затова будя старото, за да го осъзная на друго ниво, а не за да затъна във фрагменти.
Руби, приятно ми е, че си тук, трябваше ми място, където да надена маска и да поиграя със себе си и с другите, нали сме в една обща система, но като че ли очевидното е най-трудно "проумяемо" :)