Валеше както вали Господ…
… по лицето ти, по кожата ти, по спомените ти
валеше сякаш дъждът излизаше за първи път
от клетката си
и блъскаше по вратите на света :
Отворете ми, отворете ми!
…изоставена от любовта ми, там
където мусонът и неговите барабани бият глухо…
вече не могат да ме търсят издължените ти бедра.
Пабло Неруда
*
Говори от тишината на бурята, понякога...
13 коментара:
твърде много твърде малко
твърде дебел
твърде слаб
или никой.
смях или
сълзи
мразещи
любещи
непознати с лица като
гърбовете на
кабърчета
войски тичащи по
улици от кръв
размахвайки бутилки от вино
промушващи с байонетите и чукащи
девици
някакъв стар човек в евтина стая
с фотография на М. Монро
има толкова самота по света
че можеш да я познаеш в бавното движение
на ръцете на часовника
толкова уморени хора
увредени
или от любовта или от липсата й.
хората просто не са добри едни с други
едни с едни.
богатите не са добри с богатите.
бедните не са добри с бедните.
страхуваме се.
образователната система ни казва
че всички можем да бъдем
победители с дебели задници.
не ни е казвала
за живота на улицата
и самоубийствата.
или за ужаса на някой
който тъгува на някакво място
сам.
недокоснат.
незаговарян.
поливащ някакво растение.
хората не са добри едни с други.
хората не са добри едни с други.
хората не са добри едни с други.
Предполагам, че никога няма да са.
Не ги моля да са.
но понякога си мисля за
това.
мънистата ще си се нижат.
облаците ще се заоблачават
а убиецът ще обезглави дете
като да му вземе сладоледа.
трърде много
твърде малко
твърде дебел
твърде слаб
или никой
повече мразещи от любещи.
хората не са добри едни с други.
може би ако бяха
смъртта ни не би била толкова тъжна.
междувременно аз се заглеждам по млади момичета
стъбла
цветове на шанса.
трябва да има някакъв начин.
със сигурност трябва да има някакъв начин за който още
не сме се досетили.
кой ми даде такъв ум?
той плаче
той иска
той казва, че има шанс.
той няма да каже
"не."
Ч. Буковски
Натали
Сам с всеки
Чарлз Буковски
плътта покрива костите
понякога слагат и ум
там а понякога
и душа,
а жените чупят
вази о стените
а мъжете пият толкова
много
и никой не открива
човека
но продължава
да търси
пълзейки във и от
леглата.
плът покрива
костите а плътта
търси
повече от
плът.
няма никакъв шанс:
всички сме в капана
на единична
съдба.
никой никога не открива
човека.
градските бунища се пълнят
сметищата се пълнят
лудниците се пълнят
гробищата се пълнят
нищо друго
не се запълва.
* А уж си говорехме за Неруда...
Хенри,
нещата като че ли
наистина нямат
значение:
останалото е просто
нищожно количество
болка и
пулсиращи
пишещи
пръсти.
(Буковски)
Знаех си, когато говориш за Неруда е по-добре да мълчиш.
Си
...Живей днес!
Рискувай днес!
Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!
(П. Неруда)
Буковски и Неруда...трудно може да стане по-хубаво
"Приятно и вкусно му е единствено онова, което е поносимо за него, удоволствието свършва при прехвърляне границата на поносимото."
Ницше
...за нас и между нас, приятели
разглеждам този дълъг спор между традицията и новаторството, между порядъка и приключенията....
Ние, които навсякъде дебнем приключения/
ние не сме ваши врагове/
ние искаме да ви дадем обширни неочаквани пространства,
където разцъфтялата загадка чака оня, който би желал да я откъсне...
В.
...Смилете се над нас, които се сражаваме на границите на безграничното на бъдещето,
смилете се над грешките ни и над всичките ни грехове...
(Аполинер е, нали, В.?)
... за да се родя, родих се,
за да прекрача пътя на онова,
което наближава,
което по гръдта ми блъска,
като ново тръпнещо сърце...
Луната горе сигурно се гърчи, като платнен декор... Вихри на нощта, вихри на мрака! Реват, разцепват небесните вълни и тъпчат покривите с крака от дъжд. Лежа потънал в сън, докато пияният прибой на небесата се стоварва с рев навън... върху настилката...Колко огромен е светът пред пресекналата в гърлото ми песен... По покрива препускат небесните комита. Един комин ридае... Вихри на нощта помръкнала от вихри нощ!(Неруда)
* за да препреча пътя на онова...
P.S. Мисълта ми бяга по мозъчните гънки и греши, грешките се плащат, луната огрява хоризонтите и не носи светлина на никого по новолуние :)
Да не си се наговорила с някой, та спря да си говориш с нас?
Влад
... както се изказа нашата "млада" приятелка завръщам се, Влад, но ... нямам какво да напиша, т.е. имам но е прекалено много за писане и мълча... профилактика срещу тендовагинит тъй да се каже...
Публикуване на коментар