-Знаеш ли какво е живота -вятър и камъни... Лети като вятър и те замерва с камъни, пешките са си пешки, но много рядко, много рядко някога стават царици. И пешките стават царици от нахалство, от самота... Пешка взима живота на пешката и почва да мирише на оцет, и на пръст, на кал и на вино...тишината слушай... Който проумее е велик... Тишината... тишината говори само с гласа на пешките...
- Остави дъската, Ставай! Обичам те, повече от мен те обичам...
- Дали е хубаво там, отвъд... Усмихна ми се...Знаеш ли - прости ми! За всичко ми прости! Не съм те виждала да плачеш, а е красиво! Не плачи... Животът е стрък вятър и камъни... Не плачи! Аз ще те обичам нявсякъде, чуваш ли! Ще те обичам... ОБИЧАМ те, защото плачеш!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Ок, не се стърпях, такава съм...
Това е от шахматна новела, нали, само че твоята - пак си драскала страници..., пак същото - режеш душите на цветята и с тях ториш в нищото...
Все пак..... благодаря!
Си.
Публикуване на коментар