петък, 26 февруари 2010 г.

Усмихвам се!
Продължавам да се усмихвам, почти се кикотя вече… почти…

Хвърля думи, после предмети, после…

- ---- Хубава си

Запалка.

- ---- Прекрасна си

Кутия, чаша, ваза…

Драаааааан

- --------Ти си най – хубавото.

Кикотя се, заливам се от смях:

- -----Улучи ме де… улучи най – сетне – хвърляй, бий, удряй – не променя фактите – злобееш… от любов!

Паля цигара и се давя, от дима, от смеха, болят ме мускулите, хълцам, изпадам в унес, троша… всичко покрай мен е счупено стъкло, кристал и цигари… усещам кръвта по стъпалата , парещи дири червено, кафеникаво – засъхнала кръв… по пода, стъклото… как се мете това, как се чисти любов от килим, плочки, ...от души…

Кикотя се!

Стаята се върти до безумие, върти се обратно на часовниковата стрелка, светът се върти обратно - Венерин свят… слънчев лъч, дъги по пода, рефракция… вълна става частица, хиляди частици – вълна – удря ме…….. шепа истерия, кикот и …… мрак!

Мрак преди събуждане!

Няма коментари: