"Най - гадната новела в този сборник"

... Всичко започна с една шега. Помня го, сякаш беше вчера. Попитах я какво би направила, за да докаже своята любов. Тя ми отвърна, че би направила всичко. Тогава аз се усмихнах и тя също се усмихна. Колко безразсъдни сме били.
....
...В продължение на една година ние извършихме всичко, всичко. До такава степен, че ни се изчерпа въображението.
Сетне един ден, когато дойде моят ред да я изпитвам, аз открих върховното доказателство за любовта - онова, което щеше да означава, че тя ме обича за цял живот. Не, не я убих! Прекалено просто би било. Исках тя да страда до края на дните си, за да ми удостоверява във всеки един момент своята абсолютна любов, чак до смъртта.
Ето защо я напуснах.
Поради което тя никога повече не ме видя.
С всеки изминал ден всеки от нас страда все по-силно за другия.
Плачем един за друг вече години наред.
Ала и тя като мен знае, че инак не може да бъде.
Нашето най - силно доказателство за любовта беше никога повече да не се виждаме.

Life is a cabaret

http://www.youtube.com/watch?v=moOamKxW844

Пълнолуние

Объркана съм!..
Някъде във себе си
аз скрих парче от гумата
на своя влак...

Две котешки очи
ме проверяват
дали заспивам всяка нощ
или пищя!..

Боли ме!
Моята присъда е такава:

Да чакам!
Да чакам всяко грешно пълнолуние,
за да те видя
да те извая
да те докосна
и да си отида...

Вечерен валс

Вечер
Дъждът не валсира
със сивите котки
Паважът е някак
самотен и тих...

И само във
бавен ритъм потропва
един
изтъкан
от умора
живот...

Sometimes

Понякога
животът е изгубена принцеса
продадена за глътка green
на нечий принц...

Без маска от коприна
и кървавофалшиви устни
с дъх на жасмин
тя чака...

И нейните мечти я разтопяват
в надеждата -
в шише
от долнопробносин
парфюм...

Понякога
мечтите й се раждат
бисери
в поляна от изкуствени цветя
...
И те са като мен
- прокудени

Но истински...

...............
Нещо старо, нещо синьо, нещо назаем :)...
Поправено от 1999.

Милостиня

Една ябълка й стига
на гладната душа
да се нахрани.

Поспрете
Подарете й
Ще станете човеци
За един момент
поспрете

Една ябълка й стига
на гладната душа
да ви нахрани
и да сте сити...

Нещо много старо, с малки преработки....

"Кучката"

"слагам мед, мамо,
една лъжичка мед"

Понякога се чудя дали Теодора е луда, или просто си приличаме...
Понякога се чудя, дали светът не е достигнал до там, до онзи край, в който само ненормалното искрено се превръща в любов, в секс, в начало... Дали когато чета просто тайно не полудявам още повече, потъвайки в собствената си бездна, навътре в душевния мазохизъм на овесения Один, анимуса, отвъд чието дърво на живота има само паднали клони и клонинги на хора..., счупени от мен, или пречупени в мен...Азът, като център на вселена, самата вселена, която се гърчи , пуши, умира и драйфа ежедневно...
Прекалено много мед в чашата с чая, дори когато имаш всичко- прекаляваш с меда, дори когато си загубил всичко - прекаляваш с меда... Дори, когато мразиш мириса на мед, когато си алергичен, когато последното нещо, което искаш е мед...
Като че ли по това си приличаме - по прекаляването!