Объркана съм!..
Някъде във себе си
аз скрих парче от гумата
на своя влак...
Две котешки очи
ме проверяват
дали заспивам всяка нощ
или пищя!..
Боли ме!
Моята присъда е такава:
Да чакам!
Да чакам всяко грешно пълнолуние,
за да те видя
да те извая
да те докосна
и да си отида...
Някъде във себе си
аз скрих парче от гумата
на своя влак...
Две котешки очи
ме проверяват
дали заспивам всяка нощ
или пищя!..
Боли ме!
Моята присъда е такава:
Да чакам!
Да чакам всяко грешно пълнолуние,
за да те видя
да те извая
да те докосна
и да си отида...
5 коментара:
не знам какво е
да те обичам обичам да си мисля
че те обичам обичам да съм влюбен в обичането
не знам какво е да ме обичаш обичам
да ми повтаряш че ме обичаш обичам
да обичаш да вярваш че ме обичаш
обичаме да си мислим че се обичаме
обичаме да се вкопчваме в обичането
да прегръщаме да притискаме
да не изпуснем
да не скъсаме сатенената
паяжина
любовта да не
избяга...
Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля...Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми събрано на юмрук
полека се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.
Дамян
В оная първобитна нощ
човекът бил самотен
и пещерата тихичко заплакала
със сините сълзи на сталактитите.
Навън се стичали потоци от луна
по лактите на вечните секвои
и хиляди луни от езера
люлеели небето в своите орбити.
Човекът не заспал през тази нощ.
Той тръгнал бавно между бисерните хълмове,
а дългите лиани го прегращали
и го люлеели в зелените си клонове.
Летели птици, падали звезди
и гаснели в топлите гнезда.
Човекът сложил длан върху косите си
и тръгнал пак към своита пещера,
но спрял пред входа и замаян.
На бисерния мъх под сталактитите
сред огъня на дивите цветя,
навярно сбъркала през тази нощ следите си
лежала тихо първата жена.
течали ласкавите струи на косите и
очите и стопявали нощта
и старите дървета се разлиствали
под тръпните луни на младостта.
Човекът паднал на колене омагьосан,
а сетне сянката му легнала в мъха
и бисерни кристали отразили ЖИВОТА
в първата му простота.
На сутринта, когато се събудил-
до него във гнездото- празнота.
Той скочил лудо, хвърлил се безумен,
но вън денят тежал от яснота.
И той притихнал, векове пораснал
след тая първобитна нощ.
До розовия камък се изправил
и с нокти издълбал във вечността
най- хубавия спомен на живота си -
Една жена, нощувала случайно в неговата пещера.
Значи тук си била,
значи не съм те изгубила по гарите.
Не ми каза
Не се обаждах
Казаха ми чуждите хора
И ме заболя...
Пращам ти моето - дано някой ден пием вино някъде...
Едно небе, в което да се влюбвам.
(И няколко мъже покрай небето.)
Едно пристанище на тихи лудости.
Цигарите, с пари назаем взети.
Билети за безпътни автобуси.
Сандалите - изтъркани от бързане.
Един-два шанса - просто за изпускане.
И трети - дето ми е в кърпа вързан.
Пералнята - за пелени и... мисли.
Легло - за сънища. Квартално кино.
Досадник, от когото да ми писва.
Приятели - да поделиме виното.
Синът ми. Чакам първата му сричка.
(И не държа да чуя първо ма-ма.)
Оказва се, че всъщност имам всичко.
И само мене никаква ме няма.
Ками... не искам да боли! Добре дошла на мястото, където има кой да те чака... Приятно ще ми е да наминаваш...
Публикуване на коментар