Понякога
животът е изгубена принцеса
продадена за глътка green
на нечий принц...
Без маска от коприна
и кървавофалшиви устни
с дъх на жасмин
тя чака...
И нейните мечти я разтопяват
в надеждата -
в шише
от долнопробносин
парфюм...
Понякога
мечтите й се раждат
бисери
в поляна от изкуствени цветя
...
И те са като мен
- прокудени
Но истински...
животът е изгубена принцеса
продадена за глътка green
на нечий принц...
Без маска от коприна
и кървавофалшиви устни
с дъх на жасмин
тя чака...
И нейните мечти я разтопяват
в надеждата -
в шише
от долнопробносин
парфюм...
Понякога
мечтите й се раждат
бисери
в поляна от изкуствени цветя
...
И те са като мен
- прокудени
Но истински...
...............
Нещо старо, нещо синьо, нещо назаем :)...
Поправено от 1999.
Нещо старо, нещо синьо, нещо назаем :)...
Поправено от 1999.
4 коментара:
8 клас, лятото :)
.........
една локва
в морето
оглеждам се
- прибоят
изтрива
образа ми
в
пясъчния замък...
Си.
Alicante
Une orange sur la table
Ta robe sur le tapis
Et toi dans mon lit
Doux présent du présent
Fraîcheur de la nuit
Chaleur de ma vie.
За теб, миличка... Знам, че ти е любим :)
Г.
Малолетните влюбени
Малолетните влюбени се целуват и галят,
опрени от тъмните двери на нощта,
а минувачите ги избикалят и ги сочат,
мърморейки разни лоши неща.
Но те, старците правят грешка много голяма,
там където те сочат, онези ги няма,
там само трептящите сенки от тях,
които ги карат с презрителен смях,
нeгодувание и завист и ярост,
пред толкова младост, при тяхната старост,
да скърцат със зъби и размахват юмрук,
а самите те, младите, те съвсем не са тук,
те са нейде високо, във свят един друг,
те са станали вече един лъх, един звук,
един блясък сред блясъка, ослепително нов,
на своята първа малолетна любов.
:)
За теб и за мен!
Натали
КАТО НА СЪН
Наказани... От Бога върнати...
Като на сън... Като в мъгла...
Лежат... Неистово прегърнати...
на улицата две тела.
Сред хаоса... Сред беемветата...
Във центъра на тоя ад.
Върху юргана на паветата.
Всред изумения площад.
Те... Клетниците... Наркоманите.
Една Човечка... И Човек.
И като на Юго в романите...
Но в двадесет и първи век...
И как се любят... Във скафандъра.
И дишат... В ритъм... И крещят.
До църквата... до Александъра...
Камбаните й чак звънят.
И депутато- политиците
в държавния автомобил
надничат да й видят циците...
Но Той добре ги е покрил.
С гърдите кльощави... И дънките...
С момчешки глупави черти.
И сграбчил китките й... Тънките...
Тя ... златна рибка... Как трепти!..
Как се извива... Как магически
го е притеглила във плен.
Полиция ! – крещи панически
един развратник възмутен.
И властващи и опозиция...
единодушно... За честта...
Гласуват: Викайте полиция!
И арестуват любовта.
Онази – сладката... Отчаяна...
Във страст и транс.... Като на сън
Сама за себе си... Замаяна...
И сляпа за Това навън...
(Недялко Йорданов)
Публикуване на коментар