Всяка малка флуктуация води до живот, до промяна в параметрите на системата, което позволява идилията на натрупването, въпреки вероятностния багаж и правото да съществува живота, itself
Мяуууууу
Парадоксите на системите - идеалния ред в нелинейните динамични системи е парадоксалното обратно на абсолютния ха(у/о)с, двете понятия са просто крайни нюанси на ахромазията, която не съществува в цветовете на дъгата...
усмивката на вихровите потоци...
завърнах се... във фракталния свят, в красотата...
Странна среща...с предсказуемостта... въпреки свободната воля всичко тече нататък, поглъща се от силата на своята атракция, нещата до болка простички... кръгът със своята линейна безсмислица, фракталът с осмислянето едва като го увеличиш до степен на безкрайност...хах и тогава ще е начупен и пак ще има в какво да вникнеш отвъд хоризонтираната осмица...
Красиво е...
Май всичко останало няма значение...
Просто е красиво...
4 коментара:
"Махалото, но не на Фуко". Благодаря за завръщането.
Изнамерих една книжка, пътува към теб,ще ти хареса (обещавам), но ми обещай да я прочетеш - независимо от всичко, ще чакам мнението ти, партнер :))).
Борис
Добре де, по дяволите, защо спря да се занимаваш с тях. Стигаш до някъде и вземаш та проваляш всички чужди надежди.
"Без жестокост няма забава…"
Дявол те взел, липсваш ми!
^ ще я прочета, но я няма в пощата още...
* защото са ш***** чужди надежди, затова!.. И съвсем искрено - и ти ми липсваш!
Публикуване на коментар