Среща

…

Дете-старец…

Недохранено, 4 степен измършавяване, морибундус, дете-старец…

В очите му – нищо!

- Следят химикала…

На шест години е – не върви, не яде, не спи, просто наблюдава слушалките и химикалките…

Може да е моето, неродено…

Било е дете, сега не е..

Може да е пищяло в тъмното…Сега не!

Никой не му е пял…- Ще му попея! Дали чува? Дали полу-неизречената мелодия, от срам да ме чуе някой отвън, удря ресничките на Кортиевия апарат…Дали се отразява в мозъчните центрове на щастието…

Очите следят химикала…

Не трепват!

Ръчичките нямат сила да се протегнат…

Това човече дори не е човече, вече…

Текат банки живот във вените.

Дори името му не зная!

Отвратително е да го докоснеш дори, греша спрямо това дете, затова пея, пея от грях и срам!

Банките подаряват още малко живот за още малко старост…

Очите следят химикала и не трепват!