***

Обичайната история - съученици, преди 7-8 години, дори не се сваляхме истински, беше полусмешно - полуромантично, полунещо-полунищо и най-вече БЕШЕ...
Срещнахме се, вчера... Ни в клин, ни в ръкав. Глупава среща, при брутално нищо незначещи обстоятелства. Нямаше време да губим ума и дума. За капак се познахме, веднага, и седемте години се изпариха като с машинка на безвремието - пак хлапета, пак недовлюбени(поне що се отнася до мен), пак покана за среща не знам си къде, пак отказ, пак цялата отрупана с противоречия стара позната ситуация, малко нагарчаща от изхабяване, но все още недоизхабена...
- Обичаш ли ме?
- Не! А трябва ли?
- Да! Глупаво ли е?
- Да! Имам си гадже.
- Хвалиш ли се?
- Да! Ти имаш ли?
- Да, но ще я зарежа. Ти си ми голямата любов.
- Да, бе... Тия ги разправяй на...как се казва тя?
- Остави! Кога мога да те измъкна от...час?
- Пак отсъствия... Винаги! Мразя да съм в час...
- Знам. Кога?
- Довечера. Какво става с теб?
- Интересува ли те?
- Не! Питам от ненужна куртоазия...
- Ти, как си?
- Интересува ли те...
- Да!
- Ами продължавам да бягам от... час и да строя старите въздушни кули, същите, като...
- Къде и кога?
- Какво?
- Ще се видим... Сериозно говоря... За малко съм в България и имам да ти разказвам разни неща, не че те интересуват, но държа да ти ги разкажа...
- Сериозно!
- Сериозно!
- Ами в 8 довечера, след работа (работя и...), тук, става ли?
- Ще съм пред ТУК, в осем без десет, за да имаш правото да закъснееш с 10 минути, а аз, за да те чакам 10 минути +. ОК?
- ОК. Но без... нищо конкретно, нали?
- Без!
Какво ще стане довечера - НИЩО! Ще ни бъде хубаво, хлапашки хубаво, предполагам... Ще ни бъде й малко студено - края на октомври е. Ще си намерим някое скрито и не особено тихо място, непознато и за двамата, естествено, ще си поръчаме коняк (дори помня какъв), ако нямат, все ще измислим нещо... Ще си говорим за миналото, за бъдещето и никога за настоящето... После ще се разхождаме пеша под студеното черно на безлунната нощ и аз ще се чудя, както преди седем години, дали е, или не е БИЛО любов...