Чакам

..... Изчуквам леглото от чакане, дера възглавниците, чершафите- сламени мелници мелят минутите, остатъците, атомите време... Цигарите- огнените късчета надежда-всяка цигара- феникс, всеки феникс умира, няма възкръснали феникси, има илюзии, въображения, но няма горящи птици в полето на белите чершафи... Бялото-символ на мъка, старата добра мъка, димна, гореща, бяла от нажежяване... Чакам... да се разпадне всичко, да изгори, да оцелея... да късам и дращя отново, пак, отново...