Небето - оловно, лицата ни- червени...

Вратите на ада, отворени, се пръскат...

Ветровете на ада отслабват, спират...

И злото се прокрадва до вратите на рая

И облаците падат в огнена пелена...

Трудно да се издигнеш, трудно да се родиш…

И душата на човека напуска плътта му

Към местата, към които се стреми.

Болно е тялото, тежко сърцето...

Душата му отлита като прах...

Отделя се от плътта, отива си, заминава

На крилете на вятъра на холерата…

Хималайън