петък, 17 октомври 2008 г.

За змиите, хората и още нещо...
Или как, ако не били ябълките, щял да се пренасели света, освен ако истината за"Дървото на живота" не е в секса, itself... За змиите, които са подпомогнали Ева, да измисли края на онтогенезата... За човешкия стадий имаго... За брулените ябълки по брулените хълмове...
Или как, ако не били змиите, нямало да се родят мангустите, нямало да съществува хранителната пирамида в учебниците по биология... (Ужас!)
Или за ужаса да си жив и да знаеш, че трябва (ама няма просто как) да не умреш...
Или за змиите и връзката им с неналичието на слънце в една октомврийска петъчна вечер. Топло е, достатъчно, за да си сложа новата пола с новата блуза с новото сако и новите ботуши и да потегля по псевдоновата автомагистрала със старата кола... Хъм, не е това, което си мислите... Ще ви кажа - това е опит да умреш напук...Загасяш фаровете и караш с 150км в час минимум(то тая таратайка повече не вдига)... и така докато... Днес, докато не убих една змия... Предния път - докато не издивях съвсем от липса на нещо, което да убия... Утре-не знам, утре е събота вечер и е ден на... телефонния разговор...

Няма коментари: